Всяка сутрин ежедневието на майка и работеща жена ме хвърля

 

Всяка заран всекидневието на майка и работеща жена ме хвърля в трафика още към 7 и нещо. Двайсетина минути разделям пътното платно с такива - които съблюдават разпоредбите и които не ги съблюдават. Някак въпреки всичко минавам край загражденията на неслучилия се пробив до Водната палата и заседнала в тапите, ми остава време дори да се запитам по кое време ще се реши въпросът или най-малко ще поправят към този момент разтурения сектор. Броя секундите до зеленото и се пробвам да не съм неприятна, в случай че някой се престрои в последния миг преди мен и се наложи да очаквам идващото.  

В утринната полуда на града, някъде на седмия светофар по пътя към учебното заведение на щерка ми, се протяга една избавителна ръка - детската ария по БГ Радио. Тя е в действителност за детето на задната седалка и за всички други хлапета в колите на път към градини и учебни заведения. Но някак си ми споделя и на мен: „ Абе, не е чак толкоз зле ситуацията - зависи с какви очи ще го погледнеш! “.

Точно по този начин! Светът е прелестен, обръщам настройката бодро и може би бих си заподсвиркала дори. Но към този момент е станало време да го погледна с очите на публицист.

Ха, че той напълно същият като в детската ария! 

Да вземем да вземем за пример „ Капитан Рачо “. Онзи, дето тръгнал да препл​ава океана с параход. „ Тръгнал Рачо с 300 раци, с 300 опитни моряци… “. Кажете в този момент, не са ли се емнали от много време сума политици да преплават океана на рецесиите у нас? Вярно, моряците им са 240 вместо 300, само че отново са опитни - все едни и същи са в изборните листи и влизат в Народното събрание, без значение на какъв брой вота гласувахме в последно време. Само дето не могат да се схванат какъв да е капитан.

„ …Ала гледат нещо шава, нещо там пред тях застава - кашалот! Той размаха перка яка, хвана Рачо за мустака… "

И това го гледаме към този момент повече от 2 месеца - не могат да стигнат и нашите избраници по-далеч от това да си дърпат мустаците. И „ ето, плават 300 раци, 300 раци със мустаци, Рачо наш - без мустак... “.

Какво значение има обаче за неизкушения от политика елементарен човек тъкмо кой е капитанът, има ли мустак и кой му го е изтръгнал в междупартийните кавги, когато не престават да си плуват в близост кашалотите на безпаричието, корупцията, престъпността, неразбориите в страната, двойният стандарт в използването на законите?

...Почна отново да става тъмно, пък сякаш си дадох обещание по-бодряшка позиция.

За да е демократично и заслужено във връзка с половете, ето един образец и с женски персонаж - Жаба Жабурана. Онази, оправната, дето „ 100 мушици хвана, бързо на брега ги струпа, сготви топла чорба. Викна след това всички попови лъжички: Яжте, яжте, чеда благи, храната дава сили… “.

Точно по този начин си е и отвън детската песничка - и в света на възрастните се нагледахме на партийни хранилки. Всяка промяна на властта разчиства ведомствата, всяка квачка си води пилците. Пардон, всяка жаба - поповите лъжички.  И току някоя се напери - да хванем тутакси щърка, да му оскубем перата и „ дано постави всяка жабка перо на свойта шапка “. Не рекохме ли да се репчим тъкмо по този начин на Нидерландия, която ни отряза за Шенген? Но за какво ми се коства, че отново си оставаме единствено поповите лъжички в гьола на Европа…

Трябва да призная, че има въпреки всичко някои разлики.

В детските песни всичко е някак благо. А отвън тях, като се изключи че е тъпо, ни излиза и много скъпо.

Децата, въпреки и не всички, се случва да си вземат поука. Но не е по този начин с управниците, без значение на какъв брой още избори ще идем.

И детската ария на БГ Радио свършва с благополучен край още в 8 без 15 сутринта.  А ние го чакаме, откогато е пукнала демокрацията преди 33 години, и още го няма на хоризонта.